Инвеститорите, строителите и крайните клиенти промениха своите критерии

Инвеститорите, строителите и крайните клиенти промениха ли своите критерии, станаха ли по-взискателни към качеството?

Критериите на потребителите се повлияха от финансовата криза. След 2008 г. настъпи рязък спад в потреблението. За всички основен фактор стана цената, а не качеството. В годините обаче започнаха да се променят нещата, потребителите узряха и започнаха отново да търсят качествените продукти и услуги. Причината е, че веднъж поръчал некачествен продукт и понасяйки негативните последствия от това, клиентът осъзнава, че това му излиза скъпо и не повтаря тази грешка. Има случаи, в които дори няма към кого да се обърне за рекламация, понеже фирмата, на която е поръчал услугата, вече не съществува. Напоследък хората се информират и много внимателно подхождат към избора.
 Ние не забравяме клиента дори и извън гаранция. С качеството, на което много държим, освен че осигуряваме неговото, осигуряваме и нашето спокойствие. Не създаваме сами на себе си проблеми от лошо изпълнена поръчка. И все пак, случвало се е да сменяме стъклопакет на петата година. Имали сме  партиди на материалите за производство на стъклопакети с не толкова добро качество, но макар и не по наша вина, ние си поемаме рекламациите към клиента.

 По какъв начин и според какви критерии избирате доставчици? До каква степен бизнесът Ви зависи от тях?

 Фирмата е сертифицирана съгласно изискванията на ISO 9001-2008, където има строго определени правила за избор на доставчици. Определено предпочитаме да работим с фирми на запад от България. Естествено и с български вече, както и с фирми на юг от България. Тестваме продуктите за известно време, за да се убедим в техните качества.
 Случвало се е да имаме проблем с доставките и да си понесем негативните последствия. Някои фирми вече нямат складове в България, поради спада на потреблението и това създава проблеми.

 Освен развиването на успешен бизнес в България, фирмата е експортно ориентирана. Каква е спецификата на чуждите пазари и какъв е потенциалът на отворената търговска система?

 В момента определено разчитаме повече на чуждите пазари. Имаме изпълнени обекти в Белгия, Австрия, Италия, Франция, Германия, Косово. Има потенциал за развитие на чуждите пазари, благодарение на доброто качество и ниската цена, която се постига заради цената на труда у нас.
 Въпреки хармонизираните стандарти, всяка страна има право да определи специфични норми и да наблегне на някои от показателите. Стандартът позволява да не се тестват и записват всички четиринадесет показателя. В Австрия например, безопасността е един от водещите показатели. В някои страни има специфични изисквания за обкова, който се използва.
 Съгласно Регламент (EC) № 305/2011 за строителните продукти, който влиза в сила от 1 юли 2013 г., се въвеждат единни правила за страните от ЕС и се залагат опростени процедури при продажбата на строителни продукти. Издава се нова декларация за експлоатационните показатели. Ако липсва такава декларация, не може да се поставя “СЕ” маркировка за съответствие.

 Продуктите на  българския пазар притежават ли задължителната европейска маркировка за съответствие? Какви са механизмите за контрол в тази посока?

За съжаление, контролът е слаб, даже никакъв. Няма последващ контрол при проектите по енергийна ефективност и само на база на документацията се оформят енергийните доклади. Всеки производител на стъклопакети трябва да притежава изпитание от лаборатория съгласно норми EN 1279-2÷1279-5 за оценяване на съответствието, но много колеги си спестяват тези разходи. Изискванията на продуктов стандарт EN 14351 трябва да бъдат изпълнени и комисиите за надзор на пазара да извършват реални проверки.
 Трябва да има задължително изискване за термографско изследване и Blowerdoor тест за изпитване на въздухонепроницаемостта, за да може да се усвояват правилно парите по проектите за енергийна ефективност. През май тази година участвах в Конгрес за енергийна ефективност, възобновяема енергия и интелигентни сгради, на който беше направен изводът, че не изпълняваме дори изискванията на Наредба № 7 от 2004 г., а трябва да гоним целите 20/20/20. Знаем, че от 2018 г. всички новостроящи се обществени сгради трябва да са пасивни, а от 2020 г. – всички новостроящи се сгради. Така че, трябва да следваме европейските тенденции.

 Икономическата среда се промени изключително много през последните години и това оказа негативно въздействие върху производството, търговията, инвестициите. Това повлия ли дисциплиниращо на участниците в бранша?

 Да, наистина дисциплинира, но не на сто процента. Някои фирми се оттеглиха от пазара, други – пазарът ги отхвърли, но трети продължават да работят за сметка на качеството.

 Каква е оценката Ви за средата, в която функционира бизнесът в момента и какви са очакванията Ви в по-дългосрочен план?

Оптимист съм, макар че съм притеснен от създалата се ситуация.
Трябва да се договори новия програмен период, да са подготвени необходимите рамки, да са оформени контактните групи на отделните министерства по съответните програми.
 Съществува риск България да не усвои много средства по европейски програми в рамките на настоящия програмен период. Някои фирми се отказват, защото не могат да изпълнят условията. Съществува неудобството, че първо трябва да се изпълни проекта, а после да се възстановят средствата. А достъпът до кредитиране е доста труден, банките се страхуват да дават пари на фирми от нашия бранш. При  тази тежка ситуация много от проектите пропадат.

Освен това, трябва ясно да бъдат разписани правилата в Закона за обществените поръчки.
Въпреки всичко съм оптимист и вярвам, че нещата ще потръгнат в правилната посока.