Интервю с Ани Дамянова - лице на ДА Консулт, издател на строителен портал www.1kam1.com
Инж.Иванов от кога съществува „Чех Пласт”? Знам, че сте чешки гражданин. Защо България?
Моите родители са дошли в България 1968 г., така че аз само съм се родил там, в гр. Соколов, едно малко градче на 20 км. от Карлови Вари. Имам чешки паспорт, точно поради този факт, но съм израснал в България. Майка ми е чехкиня, а баща ми е българин.
Двойно гражданство ли имате?
Не. Република Чехия не разрешава двойното гражданство, но мисля, че от миналата година вече е възможно и може да започна процедура по подготвяне на документите си и за издаването на български паспорт.
Това ли е символика в името на „Чех Пласт”?
Да и това е повече от ясно.
Как решихте да създадете фирмата?
През ’96 год. мой съученик ме покани при неговия работодател на разговор, в който получих предложение да направя цех за производство на дограма към неговата фирма, която пък беше в мебелната индустрия. Трябваше, за 45 дни, на специализирано обучение във Варна, да се науча как се прави дограма и как се калкулира. След това с малък екип, които аз пък обучавах, създадохме цеха. Работата тръгна много добре, даже имаше моменти, в които издържахме мебелната част от фирмата. През 2000 г. обаче фирмата беше в състояние пред фалит и аз реших да се отделя и да направя своя фирма и така се роди „Чех Пласт” на 8-ми Ноември 2000 година.
Колко човека работят в „Чех Пласт”?
Заедно с „Чех Пласт Монтажи” около 70, но през годините сме били и много повече. В пика на строителството даже работехме на три сменен режим на работа.
А с колко започнахте в началото? Малкият цех всъщност е началото на „Чех Пласт”.
С шест човека.
Кога беше най-трудно?
Не, когато имаше много работа, а когато нямаше: от 2009 г. до 2012 г. През 2011 г. започнаха разговорите ми с белгийската фирма Белипроф, моят настоящ сериозен контрагент. Това ми даде надежда, че нещата ще тръгнат. Ние и тогава правехме експорт, но за чувствително по-малки обекти във Франция и Италия.
Каква е дейността на Белипроф?
Фирмата се занимава само с монтаж на дограма и ние на практика заместихме част от техните доставчици в Белгия.
Работите с всички големи вносители на профили за страната. Има ли предпочитана марка на пазара в момента и на какво го отдавате?
В съотношението PVC към алуминий, се предпочита PVC и тъй като аз работя с Rehau , това означава, че марката в PVC профилите е на тази компания. А по отношение на алуминиевите профили, предпочитаната марка е ETEM. Този избор го отдавам на коректността и на двете фирми и желанието им да удовлетворят всички изисквания на клиента.
Как според вас избира българина дограмата си? Кое му е най-важно?
Има два типа клиенти. Единият е този, който има по-големи възможности, той търси най-доброто за своята къща, прави разумна инвестиция и това е във всяко едно отношение, не само за дограмата. Другият клиент се интересува само и единствено от цената. Това са строителните компании и за съжаление голяма част от хората, които нямат финансови възможности. Ако аз съм на тяхно място бих направил следното – ще подменя един, вместо два прозореца, но той да бъде с по-висок клас профил и система. Какво означава това? Според статистиката, срокът за подмяна на дограма в България е петнайсет години, в Германия и Франция например е тринайсет и половина. За такъв период от време човек си сменя автомобила един-два пъти, а там където очевидно е нарушен комфорта му на живот, той не търси най-добрия вариант, а даже напротив – търси най-евтиния прозорец. Т.с той е склонен да даде много по-голяма сума пари за автомобил, от който семейния бюджет няма икономии, но не и за качествена дограма, която внесе комфорт в дома му и ще намали разходите за отопление и охлаждане. За мен това е необяснима логика. Радвам се, когато виждам, че някой човек иска да смени само един прозорец тази година, но той да е от висок клас, следващата година да смени още един. Това означава, че той наистина мисли и иска да вложи парите си в нещо качествено. За нас това, разбира се, не е изгодно икономически, но пък ми носи удовлетворение.
А бизнесът ви с фасадите как върви?
В административните сгради все повече се използват окачените фасади за стълбищните клетки, за офисните части, зимни градини също изпълняваме с фасади. Наскоро завършихме в х-л Медикус, гр. Вършец, едно разширение към лоби бара с дължина 14 м. и 4, 5 ширина, което ние изпълнихме с метална конструкция и окачена фасада. Големите търговски вериги също изпълнявахме с окачени фасади. Две кооперации завършихме във Враца с шест камерна дограма в жилищната част и стълбищната клетка с окачена фасада. С вентилируема фасада започнахме да работим около 2004 – 2005 г. , но в интерес на истината и по време на кризата това е едно от звената, което почти не е оставало без работа.
Как се прави бизнес във Враца? Имате ли подкрепата на общината? Но като казвам подкрепа, наистина имам пред вид дали ви помага. Ясно е, че за обществените поръчки има правила и там няма как, но по друг начин стимулира ли ви или ….?
Да кажем, че не ми пречи, което аз оценявам като помощ. За друга помощ сега не се сещам. Но по отношение на обществените поръчки, ние не правим компромис с качеството, а основния критерии в тези поръчки е „най-ниска цена”. Така, че няма как да бъдем сред победителите в такива търгове. Но като цяло, мнението ми е, че във Враца може да се прави добър бизнес. Аз лично съм доволен от статуквото, което има Чех Пласт и Димитър Иванов тук.
Кога един бизнес може да се нарече успешен?
Ако трябва да отговоря прагматично то е, когато дава добри печалби. Но сега си противореча, защото по тази логика, трябваше да съм спрял да работя още през 2009 г. Слава на Бога обаче, това мина и даже вече се усеща ръст и на поръчките от вътрешния пазар. С колегите от асоциацията си говорим и те споделят същото. Това ме успокоява, макар че основен за нас е експорта.
Като стана дума за това, вие сте председател на сдружението „Български врати, прозорци и фасади”, колко членове имате? Защо го създадохте и какви са ползите от него?
Не сме много, около 70 фирми сме в момента, били сме 130-140 , но хубавото е, че останаха качествените и големите фирми. Мога спокойно да кажа, че над 30% от обема на производство на дограма в България се прави от фирми, членове на сдружението. Създадено е 2004 г. с идеята да си помагаме при работата си с общинските и държавни структури. Опитахме се да го направим фактор, от който да зависят нещата в нашия бранш. Трудно е, но виждам, че все повече ни се чува думата.
Има ли нещо конкретно, което се е случило, благодарение на ваше предложение?
Да, в Наредба №7 за Енергийна ефективност на сгради. Последните две промени ( през 2009 г. и 2015 г. ) в нашата област са наше предложение. Изменението на наредбата обнародвано в бр. 27, 2015 г. на ДВ „почака“ почти две години. Точно в този период имаше две Министерства – на регионалното развитие и на инвестиционното проектиране и това също забави нещата. За напред: в края на 2018 г. – началото на 2019 г. обществените сгради, а през 2020 г. всички нови сгради трябва да бъдат с почти нулев разход на енергия. Това означава, че ние, поне още веднъж, трябва да извършим редукция на коефициентите на топлопреминаване, съответно и на другите показатели, свързани с него, защото иначе тази промяна няма да стане плавно. Не можем в началото на 2020 г. да кажем – коефициентът е 0,9 или 0,8, защото в момента с много дебати той е 1,4 за PVC и 1,7 за алуминия. Сега, около 2016 – 2017 г. трябва да се намали до 1,1 – 1,2W/m2 K за PVC и съответно 1,3 – 1,4W/m2 K за алуминия. Всичко това трябва да бъде добре разяснено и съгласувано със системните производители и доставчици, които трябва да инвестират в нови профилни системи отговарящи на по-високите изисквания. Това е другото направление, върху което работим.
Каква е мечтата ти в тази посока?
Първо асоциацията (сдружението) – да успее да узакони своя регистър, така че членовете в регистъра да могат да работят, както е в Холандия, Белгия, Франция. Да се направи класификация, която да е удобна за клиента – за алуминиеви прозорци, PVC прозорци, фасади, вентилируеми фасади и стъклопакети. Създадохме правилник, в който според оборудване, обороти и технически персонал фирмите се разделят на три нива за всеки вид производство. Например, идва инвеститор, който има обект с 10 хиляди кв.м. окачена фасада, то Чех пласт не може да изпълни такъв обем фасада за нормалния срок, трябва да наеме фирма от по-висок клас. Ако аз искам да изпълня тази фасада, то трябва да отговарям на необходимите условия за оборудване, за технически екип и прочие и след като изпълня тези условия, ще мога да си подам документите, за да мина на по-високо ниво в регистъра. Мечтая да дойде времето, в което клиентите да започнат да ползват този регистър и той да е регламентиран с нормативен документ. За фирма мечтата ми е да дойде време, в което все по-малко ще участвам в управлението й и в пряката работа. Да мисля за стратегията на развитие на фирмата за следващите 10 години.
Виждам, че се занимавате доста с благотворителност, както и че спонсорирате доста събития…Има ли традиции в семейството ви? Защо го правите?
Ако ме питате дали имам пример от родителите ми, не, нямам. Моите родители не бяха заможни, аз съм от работническо семейство. Много трудно приемам човешкото страдание и болката на другите. Съпругата ми и синът ми са същите. Това е причината. Правя го защото искам да помогна, колкото мога, разбира се и даже се чувствам зле, че не мога да дам повече.
Имате ли случай, който е бръкнал най-дълбоко в душата ви? Как се чувствате после?
Не се чувствам добре и то е поради факта, че си мисля, че съм дал малко. Много такива случай има. За мен всеки случай, свързан със здравето, е такъв. Но ще споделя последния, защото става дума за младеж с тумор в крака, на което му предстои скъпа операция. Също така историята на малкия Йоан. И сега си спомням неговото лице. Неговата история също много ме трогна.
Остава ли ви време за децата, семейството?
Синът ми е вече достатъчно голям. Даже започва самостоятелен бизнес. Но, честно казано, работният ми ден свършва след 8 часа вечерта и сега дори. Не съм отделял на него и съпругата ми полагащото им се време.
Имаш ли усещането, че нещо си пропуснал?
Със сигурност съм пропуснал, но това са проблемите на прехода и се отнася за цялото ни поколение.
А дали ли сте всичко на сина си?
Не, мога да кажа, но се опитвам финансово да го подкрепя в неговите бизнес начинания. Съветвам го постоянно използвайки 20-годишния си опит в бизнеса.
Какво обичате да правите, когато почивате? Имате ли любимо място?
Обичам да пътувам. С жена ми си организираме или се записваме на екскурзии. Фен съм на Формула 1, така че ходя да гледам състезания на живо. Харесва ми.
Суетен ли сте?
По-скоро, да.
Спите ли спокойно?
Да.
Кое в по-важно за вас свободата или истината?
Свободата, стига да не нарушава или да изопачава истината.
