Стъклопакети

Стъклопакетът е конструкция от две или повече стъкла, между които има въздушна междина, осъществена с различни по размер дистанционери и затворена херметично.

Двубариерни стъклопакети

Преобладаващо е производството на двубариерни стъклопакети. Първата бариера в стъклопакета е бутилът положен от двете страни на дистанционера, а втората е силиконът, полисулфидът, полиуретанът или тиоколът, запълващи разстоянието между стъклата и дистанционера. В изправният стъклопакет не може да проникне вода отвън, а затворената вътре влага заедно с въздуха при изработката му се поглъща от молекулното сито, с което е напълнен дистанционера. По този начин между стъклата не може да се образува кондензат.

Еднобариерни стъклопакети

През осемдесетте години на миналия век САЩ започна производство на еднобариерни стъклопакети (няма нужда от заливане на стъклопакета с познатите ни материали за втора бариера) с гъвкави дистанционери DuraSeal и DuraLite на TruSeal Technologies.

Стъклопакет с гъвкави дистанционери

Стъклопакетите с използване на гъвкави дистанционери, често наричани „система тип топъл край„ широко се използват в промишлено, обществено и жилищно строителство, в това число с използване на енергоспестяващи, триплексни, рифлексни и декоративни стъкла, а също така в транспорта и в хладилни камери.

Видове съклопакети

Стъклопакетите могат да бъдат няколко вида и предназначени за различни изисквания -  нискоемисийно, енергоспестяващ стъклопакет, троен стъклопакет, звукоизолация, шумоизолация, аргон.